Павел I: Необичаният цар

Предполагаемият син на Петър III и Екатерина Велика, Павел I (1754-1801), през своето кратко и катастрофално царуване постоянно изпитва нужда да отблъсква околните, докато други се стремят да бъдат харесвани. Въпреки че е призван да ръководи Русия, той не проявява уважение към руския народ, език и традиции, а вместо това открито изразява възхищението си от пруската култура. Още в детството си развива омраза към майка си заради нейния деспотизъм, силната й императорска личност и разточителния начин на живот; освен това го смущават подозренията около нея след необяснимата смърт на съпруга й.

Не успявайки да контролира най-дълбоките си импулси и поддавайки се както на безоснователни наказания, така и на немотивирано отмъщение, Павел I остава зависим от ирационалното, жестокото и безотговорното поведение от детските години. Краят му е белязан от лудост, гордост и мистични страхове — страхувайки се от атентати срещу себе си или замисляйки посегателство върху живота на Екатерина. Тези черти окончателно превръщат този неприязнен руски монарх в трагична фигура в историята.