Поп Богомил и съвършенството на страха

В "Поп Богомил и съвършенството на страха" се разказва за едно значимо българско еретическо движение, което не само променя духовния свят на човека, но и се разпространява из времето и пространството, завладявайки цяла Западна Европа. Българските последователи на тази ерес в Италия са известни като катари, във Франция - албигойци, а в Англия всички еретици получават названието бугри. Учението на Богомил оказва дълбок ефект върху развитието на европейската цивилизация, католицизма и възхода на Ренесанса.

Романът съдържа четири жития. Първите три изглеждат противоречиви помежду си – те са объркващо различни, но същевременно взаимно допълват историята чрез общи знакови събития, исторически фигури и символика. Те са написани от прокажен мъж, от монах с загубена памет и от друг придворен монах, който търси истината в бездната на неверието. Сюжетът в трите жития се развива през 957 година в България с главен герой поп Богомил – образа му постоянно се изменя и остава загадъчен. Четвъртото житие ни отвежда до францискански манастир през 1327 година с огромна библиотека, укрила безкрайността на знанието. В него основният персонаж е Умберто Еко от Болоня, който играе ролята на инквизитор; той опитва да разгледа лабиринта на Библиотеката с цел да открие прокълнат ръкопис по темата за комичното написан от Аристотел.