Лето 1850

Романът „Лето 1850“ изследва важните събития, които разтърсват Северозападна България през 1850 година. По своите размери, величие и народен ентусиазъм, както и по трагичността си, това въстание не отстъпва на Априлското въстание, макар да избухва четвърт век преди него. Въпреки това обаче информацията за него е оскъдна и остава в забрава, което представлява най-голямото му поражение. Това е загадката, която терзае автора и го подтиква към размисъл.

В романа е уловена уникалната атмосфера на тези далечни времена в Ломския, Белоградчишкия и Видинския вилает. Разказана е историята на последните наследници от династията на цар Иван Шишман. Всички персонажи – от Първул Станков до Иван Кулин – са силни личности с индивидуални драматични съдби.

„Лето 1850“ също така разглежда темата за значението и могуществото на словото; то представлява не само споделяне на преживявания при насилие, но също така служи като средство против забравата. Словото се явява най-сигурният символ на националната памет. Романът има исторически контекст, но поставя редица актуални проблеми относно нравствените основи и духовните стремежи на нашето време. Написан увлекателно с богат език, този роман възстановява част от светлите моменти и падения в историята ни като народ.