Дуински елегии

Рикле дълго време се замисля и подготвя своя цикъл "Дуински елегии", който притежава кръгова структура и ще бъде публикуван в два тома: първият ще съдържа самите елегии, а вторият - всички стихотворения и откъси, написани заедно с тях. Поемите са основани на формата на елегията и химна, но Рикле често не спазва строгите формални изисквания относно редуването на хекзаметър и пентаметър; вместо това той използва свободен и бял стих, запазвайки удивителната красота, гъвкавост и музикалност в словото си. Именно тази виртуозност вдъхновява Стефан Цвайг да го определи като "майстор на златокоеаното слово".

Първата елегия

"Кой би могъл да ме чуе сред ангелите, ако извикам към техните
редици? И дори някой от тях внезапно да ме прегърне
към сърцето си, веднага бих бил погълнат от това
очарователно съществуване. Защото красотата представлява само
началото на ужаса, който все още можем да понесем,
и сме изпълнени с такава почит именно защото тя безразлично
отказва да ни услужи. Всеки ангел носи ужасяваща сила."
Райнер Мария Рилке