Кого живея?

Костас Монтис не изгражда поетичните си сборници като завършени цялости. Неговата поезия представлява постоянен поток от натрупващи се, взаимно допълващи и коментиращи фрази, които съставляват едно единствено стихотворение, което го придружава през целия му живот. Той позволява на времето да организира линейно фрагментите от този безкраен текст, представяйки стиховете в реда, в който са били написани, без никакви изменения. Книгата приключва с достигането на определения обем; една започната тема или цикъл продължават плавно в следващото произведение. Текстът следва естествения ритъм на мислите и постига баланса между откъслечността и последователността, автономността и цикличността. Опитахме се да запазим тази "неслучайна случайност" при подредбата на поетичния материал и в настоящата книга до колкото е било възможно.