Поезия/ Франк де Криц

Ако някога се е твърдило, че Емил Верхарн е германец, който пише на френски, то за съвременния фламандски поет Франк де Криц можем да кажем, че той е французин с предпочитание към немския език. Тази игра на думи не е случайна, тъй като в тази област – между френската чувствителност и немската рационалност – фламандците винаги са били в уникална ситуация: те асимилират аспекти от двете култури и така създават своя самобитна идентичност, изпълнена с жизненост и остро усещане за случващото се около тях. Франк де Криц носи спомени за трудната съдба на своя народ; той възприема реалността обективно и това придава автентичност на произведенията му, които отразяват интелектуалното напрежение между две предизвикателни столетия.

**Разходка из града**
С пръст върху разгъната карта на града,
той търси свои спомени,
преминава през улици без имена
и забелязва куче с муцуна,
напомняща за неговия стопан.
Чете табели и номера по къщите,
откривайки нови следи
сред стари знаци.
На земята вижда парче вестник,
четейки новини за случайно убийство;
разчиствайки чакала с крака си,
осъзнава колко празни приказки има
около него, а единствено мъртвите очи
в небето го наблюдават.

**Антика**
Този стар бюфет, изпратен ми от теб,
беше място за моите ненужни вещи:
бутилка вино със срок давност отпреди години,
неотворено писмо написано от детството ми
и албум със снимки вече пожълтели.
Риза с дупки от молците
с няколко сметки за отопление –
смачкани и неплатени.
Стара пожарна полица
до грамофонна плоча без обложка...
Единственото нещо липсваше - твоето плюшено мече,
което бе тръгнало навремето
заедно с теб.

**Още днес**
На клона на едно дърво
висяло градско момиче
изглеждало щастливо -
изплезило език сред света
като змийска билка или цъфтящ бодил.
Усмивката й била преобразувана в катерица –
нещо напълно нормално; но хората открили как момичето нежно милвала катерицата зад гърба си. Вследствие започнали да възникват съмнения дали трябва да замине още днес
за другия по-истински свят...

Франк де Криц