Чевенгур

Андрей Платонов, един от класиците на руската литература, е роден на 28 август 1899 г. във Воронеж. Той е най-голямото дете сред единайсетте в семейството и рано напуска училище, за да започне работа. Участва активно в революцията и гражданската война, след което завършва Воронежкия политехнически институт. Работи като мелиоратор и ръководител при строежа на електроцентралата във Воронеж, а по-късно става журналист. Дебютната му книга е публицистичният труд "Електрификация" (1921), последвана от стихосбирката "Синя дълбина" (1922). От 1927 година живее в Москва. През 30-те години след издаването на няколко сатирични разказа получава забрана за публикации. Започва да се занимава с литературна история и критика през 1936 г., а по време на Втората световна война работи като кореспондент за вестник "Красная звезда". Страдал от туберкулоза, умира през 1951 г., оставяйки след себе си бедност и непознатост; същата болест преди десет години взима живота и на неговия син, който преживява почти две години в съветските концлагери. Значимите произведения на Платонов - романите "Чевенгур", "Изкопът" и "Ювенилно море" - са публикувани едва по времето на перестройката, а днес той е признат световноизвестен автор.