Непознатата

Има ли нещо по-конкретно от материален предмет? Нещо, което да внушава толкова успокоение като парче връв или огърлица? Въпреки това, в сферата на фантастичната литература тези обекти придобиват нова стойност - след преход през двойствеността - и могат да се превърнат в символи на зло, които подтикват хората към падение или дори смърт. Предметите стават подобни на вампири и изместват героите отвъд реалността, лишавайки ги от разум и понякога даже от живот.

Разказите на Мопасан за свръхестественото не представляват просто преминаване в друг свят; те са истории за бавния и неизбежен упадък. Фантастичното при него е вътрешна проява – тук няма чудовища, дракони или духове. То произлиза и се движи благодарение на реалността; тя постепенно се разпада на безброй малки частици...

Веднъж щом се върнех у дома, задължително трябваше да я видя и докосна. Завъртах с трепет ключа за шкафа, сякаш отключвах врата към любимата си – ръцете ми копнееха да потопят пръсти в красивия поток от мъртвите й коси. Когато спирах да я галя или затварях шкафа, усещах нейното присъствие все едно беше живо същество – скрито и заключено. Желанието ми за нея оставаше непроменено; пак изпитвах силна нужда да взема косата ѝ, да я докосвам до пределната възбуда от студения хлъзгав допир – сладък и опияняващ.

Обичах я! Да, обичах я истински. Не можех вече без нея; нито един час не минаваше без желание да я видя.
Чакаха... чаках... какво точно? Не знаех. Очаквах Нея.
Една нощ внезапно се събудих с чувството, че в стаята има още някой…