Манипулации по време на преход Кн.2

Много хора се питат дали наистина сме толкова наивни или глупави, ние българите, че лесно повярвахме на празни обещания и приказки. Сами допринесохме за това да бъдем ощетени от външните недоброжелатели и техните местни съучастници. Беше ли разумно да се доверим на посредствени личности, които претендират за родна "политическа класа"?

Каква логика ни водеше след 10 ноември 1989 г., когато започнахме да се конфронтираме помежду си, дори с най-близките роднини и приятели? Как позволихме на група измамници пред очите ни да присвоят значителна част от общественото богатство? Защо мнозинството от нас участвахме в схемата на малък брой подлеци и предатели, причинявайки неволно множество загуби и страдания за себе си, а същевременно осигурявайки по-добър живот на наследниците им?

Като народ ние не сме по-глупави или по-наивни от останалите; напротив – преживели сме много повече трудности. Затова обикновено проявяваме скептицизъм към велики проекти за "светло бъдеще" и сладкодумията на самозвани или чуждестранни "пророци". Въпреки това обаче оставахме неподготвени срещу модерните техники за манипулация.

Разкритията относно целите, методите и изпълнителите зад манипулативната дейност са били основна моя задача като публицист през последните 13 години. Датировките под статиите ми доказват усилията ми в тази посока. Все пак е важно да отбележа, че влиянието на печатното издание е значително по-слабо в сравнение с електронните медии, особено телевизионните. Убеден съм обаче, че през тези години изпълнявах обществения си ангажимент – как оценява читателят ще покаже времето.

Илия Илиев