Силуети в синьо-червената мъгла Ч.1

Журналистическото разследване вероятно е най-рискованият жанр в сферата на публицистиката. От своя страна, политико-психологическото портретиране носи значителна отговорност за автора, тъй като прави политиците уязвими и често ядосани. Това е неизбежно, защото се накърнява техният публичен имидж – нещо изключително ценно за тях. Освен това, такъв тип анализ ги прави по-прозрачни пред опонентите и критиците си.

Поради тази причина изграждането на подобни портрети винаги е било трудно и бавно. Моята основна цел никога не беше да вредя на тези личности; а по-скоро да помогна на читателите да се ориентират сред множеството кандидати за власт и амбициозни желаещи да получат държавните привилегии. В нашето съвремие наблюдаваме повече "хищници" в обществения живот отколкото добри хора, загрижени за благополучието на народа.

В моите описания представям само част от истината относно обектите на анализа – понякога характерните им черти са само леко намекнати, така че да не станат напълно неприемливи както за аудиторията, така и за техните близки. Невъзможно е обаче да пренебрегнем човешкото достойнство дори когато става въпрос за хора с недостатъци. Трябва им шанс да направят промяна към добро, макар че сериозно се съмнявам дали това ще стане.

През последното десетилетие България преживяваше процес на свиване във всяко отношение. Почти сме останали без сериозна индустрия наследена от социализма, а другите сектори едва функционират. По време на тъй наречените реформи ние загубихме много като народ и държава. Имах възможността своевременно да пиша по тези теми още когато започваха първоначалните проблеми срещу националните интереси – вместо след като всичко вече беше приключило. Датировките под всяка статия ясно показват този факт.