Богатството е сянка на облак и още над 400 индийски пословици и поговорки

Индия представлява обширна нация, която е седмата по площ и втората по брой население в света. Тя притежава хилядолетна история и е дом на стотици различни народи, етноси и племенни групи с разнообразие от езици, култури и религии. Поради това не учудва нито богатството и многообразието (казват, че колкото са хората там, толкова са и пословиците), нито дълбоката мъдрост на индийските поговорки.

Тези, които познават индийците, ще открият близост между техните пословици и българската нагласа за живота. В тях трудолюбието се счита за важна ценност (например: "Трудолюбието е дясната ръка на съдбата"), търпението получава похвала (както гласи: "Плодът на търпението е сладък"), докато бързането не се одобрява ("Бързата работа е дело на дявола") както и мързелуването ("Мързелът, сънят и прозявката са братя на смъртта"). Дори под каквито оправдания да се прикрива ленивостта ("Ако има желание да свършиш нещо, сто начина ще намериш"); бедността често се разглежда като причина за проблеми ("В бедността е коренът на кавгите"), но богатството също така не води до щастие ("Колкото повече пари имаш, толкова повече грижи"). Истинското удовлетворение идва от вътрешното чувство за задоволство от това което имаме или постигаме ("Доволството е най-голямото щастие"); спестовността носи добродетелност ("Шепа по шепа ли пестиш - слон пред портата ще вържеш"), докато скъперничеството води до негативни последици ("Дяволът изяжда парите на скъперника"). Жените понякога получават възхвала (“Където жените са уважавани, там живеят богове”), а друг път – укор (“Парите, жените и земята са коренът на всички злини”).

Много индийски пословици обаче разкриват значителни цивилизационни разлики; те често включват различни притчи или анекдоти („Четири дни - лунна светлина; след това - тъмна нощ“) което прави тяхното разбиране сложно без необходимото пояснение. Най-добрият коментар относно тези тематики предлага Мона Каушик – преподавател по хинди в СУ „Св. Климент Охридски“.