Драматургия Аскеер 2005

От самото начало усещам нещо излъгващо и тревожно в "аскерите", но до момента съм го оставял неизказано - просто гъделичка моето въображение, без да навлиза в него. Днес, след петнадесет години, може би е време да се опитам да формулирам това с думи...

Ще бъда директен: чувството за загуба на реалността е мамещо и обезпокоително; земята под краката ти сякаш се превръща във въртяща сцена. Наградите от театър са награди за театър - тогава самите те не представляват ли също един вид театралност? Изглежда посланието е такова: театърът не може да бъде наблюдаван отвън, тъй като концепцията за „навън“ едва ли съществува. То представлява илюзия за хората, които се страхуват от играта, а актьорите и режисьорите от "театъра на армията" са последните, които могат да си позволят тази игра. Тук добавяме лека нотка на военна пародия към "Аскеер". Фронтовете служат като рампи; представата за спектакъл се разширява към своя контекст - историческия драматизъм и фатализма на смъртта дори включват трагедията в нашата национална съдба по отношение на игривостта около наградите с турски произход.

Може би изглеждам така все едно бавно потъвам в клишета от рода на "животът е игра" или "всичко е сцена". И действително щеше да бъде така, ако "аскерите" не бяха вписани в контекста на българския политически преход - като негово следствие и алтернатива. Следствие защото държавата постепенно абдикира от оценяването на културата; овакантеното място беше запълнено свободно с творчество и свобода. Алтернатива понеже докато политиката ставаше основната скала за оценки, театрът започна самостоятелно да ги присъжда въз основа на солидарност и забавление.

Връзката между наградите “Аскеер” и прехода обаче далеч надхвърля ситуациялизма.
Преходът прилича повече на карнавала от средновековието - временно отменяне на нормите където всичко става разрешено. Участниците носят маски, зад които самоличността им остава незабелязана както техните действия без последствия. Всички изпитват радост какво искат правят свободно , но същевременно страдат от страхове относно нежеланото развитие.

Този свят без правила променя динамиката между два различни свята - нормативайкият ред отпада а новият все още предстои своето утвърдяване . Биографиочните истории губят валидност спрямо социалните роли - ако преди си правил нещо то вече няма основание а напротив усложняване прилаганeто му . Всеки приема форма според маските , било то политици банери или финансисти... Едни натрупват богатства буквално през ден , други внезапно губят всичко което притежавали- автомобилa приятели виждания .

Хора напускали улиците крещейки спонтанни възторги комбинирани със страховете проявени първи пъти чрез митинги .
Карнавизационния аспект носи двусмислено значение- чувствация свободна вместо затворническа насока , която подсилването предоставяло необходимост чувство непознатости .. Важното тук остава че той генерира впечатления необразован рутинният свят ; когато приключило участницита ще слезнат назад често решението мимолетния живот напомняло сценична продукция .

Докато другиа искусства особено литература жалвали съдбата си развития реализирани след 1989 година явно раждали свидетелстване специфично жанрово принадлежене помагащи увеличаван успеху творчески практики само по себе си вторично карнавизация . Това оказало влияние най-вече интерпретации- тематика внедрила преход отражения всякакви произведения стигащи Шекспир Чехов до модернистските балкански автори . Но наред с тях пробивало звучание водещо важен проблем българската драмургия ; независимо че доволство намаляло текстов наличие пак важно средство комуникация света извън сценична линия .

Следователно неизбежното раждане фондацията Аскеер изисквала категория художествена форма написана ; тя давала шанс продължава живее обществени пространства извън краткия период действие представление фестивални времена ...
Георги Лозанов