Гостенката

Неустоимо привлекателен и въздействащ, този дебютен роман (1943) на Симон дьо Бовоар илюстрира екзистенциалистката концепция за "другия" като символ на чуждост и разрушение. „Гостенката“ е сред най-влиятелните и задълбочени произведения в съвременната френска литература от XX век, според New York Times.

Пиер работи като театрален режисьор, а призванието на Франсоаз е да бъде писателка. Двамата са партньори вече около десет години, без обаче да узаконяват отношенията си или дори да живеят под един покрив – всичко това в името на една "отворена" връзка, свободна от дребнавостите на ревността и егоизма. Появата на осемнайсетгодишната Ксавиера, момиче от провинцията, дошло в Париж с надежда за успех, изглежда идеален шанс те да приложат своите идеи за взаимна свобода. Те я приемат в живота си и бързо се привързват към нея - както колективно, така и индивидуално. Но опитът им да формират хармонично трио, където всеки обича другите двама без никой да страда, се оказва изключително рискован. Постепенно динамиката между тримата започва да напомня банален любовен триъгълник; скоро той прераства в четириъгълник.
Ситуацията става сложна – чувствата излизат извън контрол и драмата набира сила.