Мандарините

В Древен Китай мандарините представляват най-образованата и влиятелна част от цивилната и военната администрация на империята. По времето на Симон дьо Бовоар във Франция, те са символи на елитната интелигенция – хора с духовни качества, които определят обществените приоритети.

След края на Втората световна война, в атмосферата на енергичност и надежда, която бързо се променя заради конфликта между новосъздадените политически блокове по време на Студената война и разкритията относно съветския Гулаг, остава въпросът дали мандарините ще успеят да запазят своето влияние. Ще могат ли да реализират амбицията си за възстановяване на страната и нейното достойнство? Тази политическа обстановка служи като фон за романа, който представя широкомащабна историческа картина от следвоенното време.

На този фон проследяваме живота на писателя Робер Дюбрьой и неговата съпруга – психоаналитичката Ан Дюбрьой; тяхната дъщеря Надин; както и техния приятел журналиста и писател Анри Перон. Робер е значим ляв интелектуалец с активно участие в политиката, но постепенно губещ вярванията си; Анри има опит със Съпротивата, издавал е нелегален вестник и пише книги, но избягва политика; Надин страда след загуба в любовния си живот; а Ан преживява нова романтична връзка в Америка... Всички тези персонажи образуват една важна фреска за човешките взаимоотношения – любовта, приятелството и омразата без конюнктурни влияния. Читателят от всяко поколение може да се идентифицира с тях. Написан с простота и яснота без излишни стилови експерименти, „Мандарините“ е забележителен роман - такъв тип литература рядко се среща през годините и би било жалко да остане непрочетена.

(Смята се, че прототипът на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр, Перон наподобява Албер Камю, докато вдъхновението за Ан идва директно от Симон дьо Бовоар а американският й партньор вероятно e Нелсън Олгрен.)