Главата на Гогол. Игрите на гения, или животът на Леонардо

В своята автобиографична книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов споделя, че в момента живее четвъртия си живот и че предишният му живот е започнал около 1470 година по време на Късното средновековие в Северен Брабант, конкретно в Херцогенбос. Там той става ученик на художника Йеронимус Бош, който го допуска до работата си върху знаменития триптих "Градината на наслажденията", съхраняван в музея "Прадо" в Мадрид.

В новото си произведение — "Игрите на гения, или животът на Леонардо", авторът продължава увлекателната си разказвачка линия от средновековието, но този път централна фигура е Леонардо да Винчи. Корольов представя него като свой съвременник от третия му живот и предоставя множество детайли, които дори не са известни на първия биограф на Леонардо - маестро Базари. Интересно е да се отбележи, че когато Леонардо умира през 1519 година, самият Базари едва навършва седем години. Според Корольов именно Леонардо открива тайната за безсмъртие и все още е жив.

Четвъртият живот на Анатолий Корольов започва през 1949 година в Русия; тогава той се ражда като тригодишно момче — единствен син на щастлива семейна двойка от уралския град Молотов (който вече не съществува под това име). С времето момчето пораства и става един от най-забележителните писатели във нова Русия.

Корольов има издадени десет книги и е написал хиляда есета както и пет радиопиеси с постановки в Москва, Талин, Варшава, Братислава и Кьолн. Романът му за отсечени глави - "Главата на Гогол" – носи популярност и печели престижната италианска награда "Пене", следвана веднага от Умберто Еко; авторът получава редица международни отличия за творбите си. Неговите произведения са публикувани в Италия, Франция и Германия.

Анатолий Корольов идва на света през 1946 г. в Перм. Първата му творба — сюрреалистичният роман “Дракон” – вижда бял свят тридесет години след написването й през 1972 г., алюстрирана с рисунки и колажи собственоръчно направени от автора. Както една от водещите фигури при руския постмодернизъм ,той добива светова известност със своите повести и романи: “Геният на местността” (1990), “Ерон” (1994), “Човекът-език” (2000), “Главата на Гогол” (2000), “Змия в огледалото” (2001) και „Да бъдеш Бош“(2004).