Поверително удоволствие

Рандъл вече не беше онова романтично момче, затова успя да възприеме Линдзи без илюзии. Приемаше я такава, каквато е, и се остави на нейното ухание на леко безскрупулна и дори малко вулгарна жизненост да го завладее. Дори фактът, че тя явно търсеше подходящ мъж за брак – макар и не особено открито – му носеше удоволствие. Някои по-прозорливи хора можеха да я нарекат пресметлива лисица, но с него тя бе искрена; не си правеше труда да играе роли и това превръщаше хитростите ѝ в още по-очарователни. С него тя беше честна и откровена, а най-красивото у нея - освен очевидната прилика с Диан дьо Поатие - беше нейното удивително безразличие към консервативния морал. Усещаше абсолютна свобода. Тя бе неговият нечестив ангел на падението - често повтаряше това, а чрез нея той изживяваше най-вълнуващите моменти на споделена развратност.