Волни хоризонти/ Антология нова българска фантастика

Дали българската фантастика е свободна птичка? Ако да, накъде иска да се устреми? Или всъщност е затворена в клетка, която съчетава както фантазията, така и реалността. Окована от невидими окови – рядкия си език и ограничената покупателна способност на местните читатели, предизвикана от финансов или интелектуален недоимък.

Българската фантастика винаги е била независима и своенравна. Тя не признава ограничения и остава непокорна. Някой би могъл да възрази, че това важи за всяка форма на фантастика...

Но може би не напълно. Например американската фантастика, която доминира световния пазар, трудно бих нарекъл свободна; тя следва модни тенденции, които понякога я отклоняват от правилния курс и най-вече – подчинява се на строгите правила на пазарната икономика. В много други страни опитите в жанра вече са загубили националната си идентичност и копират английския модел без никакво желание за различие.

Не трябва да забравяме също така трудностите пред българската фантастика: борба с мафиотско-партийни структури, контролиращи печатното слово; социалистически условия на пазара; комунистическа цензура с жестокост по-голяма дори от тази в Съветския съюз.

С настъпилите промени в политическите и икономическите отношения у нас променило ли се е нещо за нашата национална фантастика? Отвориха ли ѝ клетката частично премахнатата Желязна завеса? Да - но освен ценни книги получихме поток от нискокачествени произведения на комерсиалната западна литература. Така нова конкуренция замести старите бариери пред родната ни литература.

Въпреки това нашата "волна птица" все още не успява да полети извън границите на България – не само географските й рамки или дори Млечния Път като галактика сред Вселената – а именно границите на собственото си място. Не защото липсват желания или качества, позволяващи ѝ да търси място сред чуждите книжарници – каквито примери вече сме виждали при няколко щастливци. Причината изглежда по-дълбока: колкото магична толкова и реалистична.

За да бъде призната сред другите световни представители обаче българската фантастика първо трябва да придобие добро име – реноме! Признание! Слава! И то основно у дома си! А кой ще даде истинското ѝ магично име? На първо място феновете ѝ тук…

Скъпи читатели, приемете поканата към антологията "Волни хоризонти" като нов опит за излитане на уникалната българска фантастика. Отворете клетката й и наблюдавайте накъде ще лети тя… А може би ще можете сами да полетите с нея. В света на fantasy всичко е възможно...
Емануел Икономов