Антология на модерната италианска поезия

Ако XIX век е период на развитие за модерната френска поезия, то италианската литература в този контекст се отличава с плодотворни търсения и установяване на важни граници, които ще влияят през целия XX век. Особено значима е втората половина на века не само заради продължаващото творчество на автори от ранга на Еудженио Монтале (носител на Нобелова награда), Салваторе Куазимодо (такъв също носител) и Марио Луци, но и заради новите поколения творци. Сред тях са имена като Андреа Дзандзото, Мария Луиза Спациани, Пиер Паоло Пазолини и Едоардо Сангуинети, подкрепяни от следвоенните писатели Маурицио Куки, Джузепе Конте и Чезаре Вивиани. Тези автори допринасят за обогатяването на вече съществуващата традиция и прокарват път към бъдещи изследвания. Настоящата антология има за цел да запълни една празнота в българската културна сцена, особено след 60-те години когато "Осем съвременни италиански поети", дело на покойния Драгомир Петров, представляваше важно явление с влияние върху българската поезия; оттогава насам не е имало подобно широко представяне на италианското литературно наследство.