Парфюмът. Историята на един убиец/ тв.к.

Романът е публикуван на 42 езика с тираж от 15 милиона копия. „Парфюмът” разказва за ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено в дъното на обществото във Франция през XVIII век. Неговата мечта е да създаде аромата на вечната жена, която Бог е сътворил за любов и изкушение. Убийствата му са просто средство за постигане на желаното ухание. Историята, изпълнена с ужасна красота, завладява читателите.

Книгата оставя дълбок отпечатък върху аудиторията си.
Според „Тайм Мегазин“ въздействието й ще се усеща дълго време.

Филмовата адаптация на „Парфюмът” се превръща в сензация
Съвместно производство между Франция, Испания и Германия,
в главните роли блестят Дъстин Хофман и Алан Рикман.
Жан-Батист Грьонуй е изигран от английския актьор Бен Уишоу,
а Рейчъл Хард-Ууд играе основната женска роля.
Режисьор: Том Тиквер,
с бюджет от 50 милиона евро.
Само в първите 24 часа след премиерата филмът привлича 250 хиляди зрители и успява да възстанови инвестициите още през първия уикенд.
Очаква се филмовият дебют на „Парфюмът” да бъде в България.

ПЪТЯТ НА „ПАРФЮМЪТ” КЪМ ЕКРАНА
ТОМ ТИКВЕР – режисьор (известен с "Бягай Лола", "Принцесата и войнът"),
открива романа “Парфюмът”, когато е само на 20 години, по времето когато чете всичко безразборно. Въпреки че предпочита модерни теми пред историческите произведения, този роман го впечатлява със своя архаизъм и универсалност; той остава запленен от мрачността му. Според него книгата предлага ослепителни образи с драматични моменти: раждане сред рибния пазар или убийства над идеализирани жертви с театрално развитие до неочакван край. За него стилът на Зюскинд достига до самосъзнанието ни по един тревожен начин.

Какво обяснява успеха на романа? Тиквер споделя колебанията си относно това как странник като Грьонуй може да привлече вниманието толкова много читатели от XX и XXI век. След разговори с различни хора става ясно, че всеки вижда историята като лично кутие със зловеща тайна - подобно самотното положение на героя Грьонуй.

Зюскинд вероятно предвижда такова взаимодействие между текста и читателя; според Тиквер той незабелязано включва аудиторията като партньори в действията на престъпника — ние сме готови да се надяваме за неговото спасение въпреки неизменната му съдба. Има социална критика: фини миризми са били достъпни само за богатите, а бедният младеж използвал сетивността си, за да постигне нещо велико – шедьовър под формата на аромат.

Процесът около филма изисквал значителна работа; те прекарали много време в Грас – световната столица по парфюмерия – където работят най-добрите експерти носове (като музиканти) с уникален нюх; голяма част от информацията идва именно от тях.

Изборът на актьори също бил трудоемък процес;
след продължително търсене агентка насочила Тиквер към Бен Уишоу - който тогава играл Хамлет.
За ролята Балдини той веднага избира Дъстин Хофман,

Бернд Айхингер - продуцент (работил по "Приказка без край" и "Крахът на Третия райх") прочита романа през 80-те години и бързо решава да го адаптира за киното но чак след петнадесет години получава разрешението
от автора Патрик Зюскинд след упорити преговори

По мнението му романът представлява истинско оригинално произведение,
макар субтитлата му „Историята за едно убийство”. То разглежда живота отвън погледнат чрез очите човек близък до аутизма - отношения към различния индивид както талантлив така извратен

Работейки със сценариста Андрю Бъркин („Името роза”), двамата написали сценарий паралелно подготвяйки продукцията;

Докато пишели ставало очевидно ,че точно Том беше правилният избор;

БЕН УИШОУ представящ героят казвайки ,че герой страдал социализиран дефицит докато притежавал рядкия дар усет . По-късно миризмите взимали контрол над живота му което водело до крах .

ДЪСТИН ХОФМАН описвайки парфюм коментира наличността им личност зад която стоят индивидуални характери .
Отношението помежду им напомняло класически противоборства ; оба успешно талантливы които носят неподправима магия .