Защо скочих

Ако успеех да достигна моста, болката щеше да изчезне. Трябваше просто да стигна до него и чувството на безнадеждност щеше да приключи. Тази мисъл постоянно се въртеше в главата ми – непрекъснато, докато шофирах по магистралата: "Стигни до моста и всичко ще спре. Няма надежда. Просто искам да умра. Стигни до моста."

Когато най-накрая достигнах най-високата точка на "Тауър Драйв", спрях колата си. Чувствах се толкова спокойна и уверена в решението си. Бях убедена, че това е правилният ход за мен и изпитвах мир, когато отворих вратата, слезнах от автомобила и тръгнах към парапета.
Приближавайки се до бетоновия ръб, чух някой да ме зове: "Госпожо! Госпожо!" Не обърнах внимание на тези призиви, поех дълбоко въздух и... скочих.