Тераса над Рим

Авторът твърди, че историята служи като повод за писане в стремежа към това, което е изгубено. „Животът се случва тук и сега," добавя той, без да се отнася до някакво илюзорно прераждане или нови небеса.

Сюжетът на романа "Тераса над Рим" се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, изпитва дълбока любов към една жена. За съжаление обаче тя е обещана на друг мъж, който от ревност му заливат лицето със сярна киселина. След като става обезобразен, Мом е принуден да забрави любимата си, въпреки че ще я обича цял живот.

Киняр черпи вдъхновение и от иновационната техника на гравиране — „черната гравюра", която възниква през 1642 година. Тази форма контрастира с традиционните методи, тъй като при нея „бялото идва от черното". Думите „черно“ и „тъмно“ са сред най-често употребяваните в произведението. Стилът включва кратки глави и лаконични фрази с афористичен подтекст.

Героят пътува из различни градове в опити да открие избягалата любов и недостижимата светлина; живее постоянно на ръба между стабилността и пропастта – образ представляващ неговото съществуване. Сянка и меланхолия го следват навсякъде около предметите и телата му. В творчеството си Мом представя хармония, напълно противоположна на ежедневните си преживявания – изпълнени със съмнение моменти. Въпреки страданията си той предизвикателства ограниченията чрез смелите еротични гравюри, много от които биват унищожавани по нареждане на светските лидери и религиозните власти. Налице е фактът, че талантливият художник винаги поставя под въпрос невежите хора – празноглавците подкрепяни от държавата - както и тези във властовите позиции.