Падането на Гондолин

В преданието „Падането на Гондолин“ се срещат две от най-силните сили в света. От една страна е Моргот, олицетворение на абсолютното зло, който остава невидим в този разказ, но командва мощна армия от своята крепост Ангбанд. Срещу него стои Улмо – вторият по сила след Манве, лидерът на Валарите; той е известен като Властелин на водите във всички морета, реки и езера под небесата. Улмо тайно помага на елфите Нолдори в Средната земя, сред които са Хурин и Турин Турамбар.

Град Гондолин играе ключова роля в конфликта между боговете - той е красив и скрит за враговете си. Построен и населен от Нолдори елфи, те бягат от Валинор след бунт срещу властта на боговете. Моргот изпитва страх и омраза към краля Тургон, ала усилията му да открие този магически град остават безуспешни.

В тази обстановка пристига Туор – братовчед на Турин и агент на Улмо. Подкрепян незабелязано от морския бог, Туор предприема опасно пътуване към Гондолин и един ден самият Улмо се явява пред него над бурните океански вълни. Там Туор става велик човек – оженва се за дъщерята на краля Идрил и техният син Еарендел има голямо значение за бъдещето според пророчеството на Улмо.

Накрая идва трагичният завършек: чрез акт на върховно предателство Моргот научава необходимата информация за подготовка за нападение с Балрози, дракони и многобройни орки. Легендата завършва с избягването на Туор, Идрил и тяхното дете Еарендел към нова история – Легендата за Еарендел; макар че Толкин никога не я пише изцяло, тя присъства в това произведение чрез други източници.

След представянето na "Берен и Лутиен", Кристофър Толкин прилага същия подход при написването нa "Падането нa Гондолин". Според Дж. Р. Р. Толкин това е „первото истинско повествование” относно този въображаем свят; наред с “Берен и Лутиен” та “Децата нa Хурин”, той го счита зa еднo oт трите „Велики легенди” nа Древните дни."