Лятото на красивия бял кон

„Доброто е само началото. Злото не представлява край, а просто препятствие. Всичко истинско притежава безсмъртие. Нищо не е толкова автентично, колкото любовта.“

Ако Уилям Сароян (1908-1981) беше написал единствено тези редове, той пак щеше да заеме място в сърцата на милиони читатели – на обезверените и отчаяните, на онези, които са се спънали по пътя си.
Сборникът с разкази „Лятото на красивия бял кон“, който сега излиза за първи път на български език, потвърджа неговата репутация като ненадминат майстор на словото и независим дух. Сароян е сред малкото автори, награждавани както с „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий, така и с „Пулицър“, който той отказва под предлог, че "не може да бъде купен". Стивън Фрай го нарича един от най-недооценените писатели през ХХ век и го поставя до имена като Стайнбек, Хемингуей и Фокнър; Рей Бредбъри признава, че двайсет години не престава да чете произведенията му. Кърт Вонегът отбелязва: "Когато Сароян бе около двадесет или тридесет години старост - пишеше по-добре отколкото би следвало." Кръстан Дянков – личен познат на автора – коментира: "В света на неговите творби човек изпитва радост и лека тъга едновременно; напрегнат е и готов за всякакви изненади; умееш да повярваш дори в най-абсурдните истории. Единствено нещо невъзможно обаче е да останеш равнодушен."