Шипка (второ издание)

В последния роман от трилогията оцелелите герои от "Левски" и "Бенковски" се срещат. Яна Язова, вдъхновена творчески, описва финалната среща между игумения Евпраксия и Куртчу Осман.

Докато башибузуците извършват зверства – убиват, изнасилват и накрая запалват Горния метох, красивата Серафима поема към Шипка. Там тя участва в кървавите сражения заедно с Делича и Стоян Илийка.

На върха се сбъдва пророчеството: Серафима ще намери покой само когато залезе полумесецът.

Яна Язова (1912 - 1974) е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, българска писателка родена в Лом през 1912 година. Баща й – Тодор Ганчев е доктор по философия, завършил в Цюрих, а майка й Радка Бешикташлиева произхожда от известен търговец в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.

Още като ученичка през 1930 г., Яна показала свои стихотворения на проф. Александър Балабанов, който я нарекъл Яна Язова. През 1931 г. публикувала първата си стихосбирка „Язове“, следвана от още две. Постепенно преминава към проза с романа „Ана Дюлгерова“, разглеждаща невъзможността за промяна в България. След това написала романa „Капитан“ (1940), който се счита за първият български роман относно наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател бил осъден от Народен съд и убит. След 1944 г., обаче тя отказала да се присъедини към писателската общност, която започнала да пише хвалебствени произведения за новото управление.

През 1943 г., омъжила се за инженер Йорданов - един от ръководителите на радио „София“, живял дълго време във Франция и заможен човек; той починал през 50-те години. През 1960 година Яна напуска изолацията си и представя ръкописа на романа си „Левски“ пред издателство “Народна култура”. В началото те проявили интерес да го публикуват, но впоследствие директорът Пелин Велков я уведомява, че проектът няма да бъде реализиран.

Животът на Яна Язова е изпълнен с драматизъм; събитията около нейната личност допринасят както за популярността й така и за скандалната връзка с проф. Балабанов.
Творческата й кариера продължава до смяната на режима през 1944 г.; умира през 1974г., при мистериозни обстоятелства у дома си със случайно открити ръкописи на неиздадени исторически романи . Изникнали обвинения сочещи , че един известен български автор може би е заграбил сюжета й относно Левски довели до действия — изследователя Петър Величков започнал да ги публикува частично в литературния всекидневник “АБВ”, а после цялостните томове били преиздавани непрекъснато до наши дни."