Война

В българската литературна история има малко произведения, които остават в забвение за повече от петдесет години. Едно от тях е романът „Война“ на Яна Язова.

Сюжетът се развива на фона на важни и драматични събития от съвременната българска история – Втората световна война, кончината на цар Борис III, въздушните атаки над София, нахлуването на Червената армия в страната, преврата от 9 септември 1944 г. и така наречения Народен съд. Литературните критици посочват, че именно „Война“ е единственото или поне едно от малкото произведения през този период, което представя истината за установяването на властта на Отечествения фронт без идеологически изопачавания.

След завършването си през 1946 година ръкописът остава дълго време непознат за читателите и учените. За пръв път откъси от него са публикувани в списание „Летописи“ през средата на 90-те години, а настоящето издание под марката "Българска история" е първо след почти двадесетгодишно прекъсване.

В романа ,,Война“, развитието на сюжета противопоставя двама стари приятели един срещу друг. Наред с личната им история протича и обществена динамика; в определен момент те се преплитат. От тук нататък разказът става драматичен и шокиращ. Благодарение на таланта на Яна Язова читателят може да усети ужаса и неизбежността пред лицето на историческите събития.