Портретът на моя двойник

Заедно с произведението "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е символичен за творческия път на българския автор. Публикувана през 1966 г., повестта използва езопов стил, за да разгледа социалните проблеми в общество, което се опитва да изглежда идеално, докато всъщност идеалите служат само като прикритие за нечисти игри.

Двама запалени картоиграчи разработват схема как да измамят най-известния играч – Хиената. Но до каква степен могат те да се доверяват един на друг? Възможно ли е изобщо доверие между хора в свят, изпълнен с мошенички, където измамата е основна част от живота?

В книгата са включени и остроумни повести като "Празното пространство" и "Санаториумът на доктор Господов", които съпровождат оригиналното издание на "Портретът на моя двойник". Последната разказва сюжета зад пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата“.

В контекста на новаторството си, Георги Марков не следва смелия експериментален подход по отношение на езика както Йордан Радичков; вместо това неговото новаторство е концептуално. Той цели да разобличи социалния фалш в съвременността около него.
Светлозар Игов