Див огън

„Див огън“ представлява втория роман в трилогията, която разглежда събитията от Април 1876, войните между 1912 и 1918 г. и Девети септември 1944 г., през погледа на българи с истинските им имена, живеещи в село Ченге, разположено в Провадийска околия и Царство България.

Мъжете от Ченге са водени в битките по време на Балканската война от Йордан Йовков (те са негови „сънародници“), а на 9 юни 1923 г. около сто души напускат селото си за Провадия и Варна, за да защитят властта на земеделците. В романа „Димитър Злочести и Войводата Патрев“, Източният Балкан е сцена за появата на "българския Христос", докато в „Див огън“ се акцентира върху събитията от 1923 г., където се споменава „братоубиецът Каин“, който остава неизвестен.

Вестите за катастрофалното положение след Ньой през 1919 г. достигат до Ченге преди смъртоносната епидемия сред децата там. Селото се обединява срещу болестта, използвайки лечителските способности на един зограф принудително назначен. То черпи сили и от наследството – "дивият огън", получаван чрез триене на дърво о дърво, известен още като „Божи огън“. Читателят притежава частичка живи въглени от този уникален огън и онова време след Ньой, което ни разделя със столетие назад.