Парижката Света Богородица

„Парижката Света Богородица“ представлява най-известното творение на Виктор Юго и е сред най-прочетените книги във Франция, като е преведена на множество езици. Този забележителен исторически роман, който се развива през 1482 година в Париж, под величествените кули на катедралата, разглежда теми за любовта, съдбата, архитектурата и политиката, предоставяйки убедително изображение на средновековния свят в началото на модерната ера.

В произведението са изградени незабравими персонажи – Квазимодо с неговия гръбнак, безнадеждно обичащ циганката Есмералда; Клод Фроло, свещеникът със страдания от собствените си демони; кралят на просяците Клопен Труйлфу и френският монарх Луи XI. С дълбока чувствителност към трагическата ирония Юго създава това произведение като олицетворение на своето изключително въображение и основните идеи в неговото творчество. Както споменава Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на романа, „основната идея“ представя централната тема за деветнайсети век – християнската концепция за възстановяване на угнетения човек от социалните предразсъдъци и тежестта на времето. Това включва защитаване правата не само на унизените индивиди но също така символично представяне чрез фигурата на Квазимодо – той олицетворява потиснатия френски народ от средновековието: глухият герой с ужасяващ вид притежава внушителна физическа сила; в него се пробуждат любовта и стремежът към справедливост.

Книгата съдържа 235 внимателно избрани илюстрации от известни френски художници от XIX век, които пресъздават графично главните герои по запомнящ се начин а също така реалистично показват историческите условия в Париж по време на действието в романа. Включени са допълнителни рисунки направени лично от Виктор Юго самия."