Пещерата

В едно селце, чието име не е известно, един грънчар и дъщеря му произвеждат глинени съдове в стара примитивна пещ. Те се опитват да ги продават на огромния модерен Център, но той отказва да закупува изделията им, тъй като те вече не отговарят на изискванията на клиентите с изтънчен вкус. В отчаяние баща и дъщеря решават да започнат да създават фигури от глина, но техните творения също са безцеремонно отхвърлени. Зетят на стария грънчар работи като охранител в Центъра и тримата се преместват в внушителната 48-етажна структура, която обединява търговски, развлекателни и жилищни пространства. Там ще преживеят зловещо откритие, което завинаги ще промени живота им.

„Пещерата“ представлява типичен роман за Сарамаго – с необичайна пунктуация и задълбочени размисли; включва притчи и библейски препратки; предлага психологическа и философска дълбочина с фин хумор и сарказъм. Авторът майсторски рисува живописен портрет на разтърсващите трансформации в ежедневието на семейството си и манталитета на съвременното общество.

Сарамаго изгражда силно оруелска антиутопия чрез нова интерпретация на Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Центърът става символ на измамния свят на сенките – място където жителите му са затворници във фалшива среда; противопоставяйки се срещу истинските чувства, простотата или лоялността проявена от едно куче или една непредвидена любов – всичко това подчертавайки основната човешка природа.