Животът на Арсениев

Понякога, когато се озова в чуждо жилище, вземам в ръце стар албум. Лицата на хората от избледнелите снимки будят у мен странни и сложни емоции […] Всеки един от тях е живял по своеобразен начин, с различна съдба и в различни времена – всичко около тях носи белезите на техния период: дрехи, обичаи, характерни черти, обществени нагласи и събития […] Сега изпитвам аналогични чувства, когато си спомням за миналото си. Наистина ли съм съществувал?

„Животът на Арсениев” е творба написана зад граница и представлява завръщане към най-дълбокото – родината и любовта; триумфът на любовта над забравата. Малцина са успели да постигнат такава изразителност при опити да разгледат миналото време и чувствата, които формират нашето битие.

За автора:
Иван Алексеевич Бунин е първият руски лауреат на Нобеловата награда за литература; той бил поет, публицист, литературен критик и преводач. Роден през 1870 г. във Воронеж в аристократично семейство. В младежките години работил като редактор и чиновник; дебютният му сборник със стихотворения излиза през 1881 г. През 1903-та и 1909-та година получава Пушкиновата награда от Руската академия на науките и става почетен академик. След болшевишката революция напуска Русия за Франция, където продължава писателската си дейност. Сред известните му произведения са разказите „Село”, „Суходол”, „Леко дихание”, „Господинът от Сан Франциско” както и романът „Животът на Арсениев”. През 1933 г., Бунин печели Нобеловата награда за литература благодарение на “строгото майсторство с което развива традициите на руската класическа проза.”