Листопад и други стихотворения

В превод на Кирил Кадийски

В обширна антология, посветена на руската поезия от епохата, за която Иван Бунин до последния си миг остава „побелял, сух, но все още остър", той не пести нито злост, нито ярост и отбелязва, че „прозаикът надминава поета в творчеството на Бунин".

Йосиф Бродски, другият руски Нобелов лауреат в изгнание, изразява учудване относно факта, че Бунин продължава да бъде подценяван като поет за сметка на прозата му и че неговите способности като художник на пейзажи получават повече признание от дълбокото му философско мислене. Вероятно това са две различни перспективи: миналото и бъдещето.

Факт е, че Бунин не следва модните тенденции в съвременната руска поезия от своето време; но истината е още по-значима – той има дълбока връзка с руската душа и сетивност както и с богатия руски пейзаж и традиция. Това представлява много по-висока стойност за един писател отколкото временното участие в определено литературно движение. Много автори се стремят към подобно призвание (и успяват без особени усилия), докато Бунин принадлежи към малцината.

Той е сред тези творци, които оценяват наследството си и не се поддават на настоящите влияния с цел да осигурят своето място в бъдещето.
/Кирил Кадийски/