*Гробище за домашни любимци

Полицаите пристигнаха късно следобед. Разпитаха Луис, но не изразиха никакви съмнения относно него. Пепелта все още беше топла и огледът не можеше да започне. Луис внимателно отговаряше на въпросите, а показанията му явно се сториха убедителни за служителите на реда. Те разговаряха с него на поляната, докато той носеше шапка. Ако бяха видели белите му коси, вероятно щяха да започнат да се съмняват в него, което би могло да бъде катастрофално. Още по-добре беше, че имаше груби градинарски ръкавици, които прикриваха разкървавените му ръце.

След полунощ той дълго подреждаше пасианси. Точно когато отново обърна картите на масата, чу как задната врата се отвори.
„Каквото посееш, това ще пожънеш - то е завинаги твое“, помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки приближаващи се към него и вместо да се обърне продължи да гледа картите пред себе си. Видя дама пика и я закри с ръката си.
Стъпките спряха зад него.
Настана тишина.
Ледена ръка го докосна по рамото; гласът на Рейчъл звучеше дрезгаво - сякаш гърлото й беше затрупано с пръст.
- Скъпи - промълви тя.

Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия им дом в Мейн. Зад къщата има пътечка водеща към малко гробище за домашни любимци.
Може би това е тъжно място... но безопасно. То няма да обсеби сънищата ви или да ви събуди с писък - облени в пот от ужас и зловещи предчувствия...