Здрач на разсъмване

Цветята започнаха да се издигат от почвата. Не само няколко, а всички без изключение. Те се върнаха обратно към клоните, откъдето бяха паднали преди малко. Това беше вихрушка в обратна посока. Нежните им листенца докосваха лицето ми.

Отново избухнах в смях – неконтролируем и искрен, но страхът ми постепенно изчезваше и това бе радостен смях.

След минута дърветата отново бяха покрити с розови и бели цветове, както по-рано, а всичко около мен бе спокойно.

Усещах, че Бени не е вътре в дървото. Тази необичайна ситуация не съответстваше нито на езическите вярвания, нито на традиционното християнство. Но той все пак беше някъде тук; не си беше заминал завинаги. Бени присъстваше тук и когато дойде моят момент да премина там, където той и Елън са отишли, трябваше просто да вярвам, че ще мога да ги намеря... И тогава със сигурност щях да ги открия.