Дядо Прас

Нощта преди Прасоколеда е настъпила, но всичко изглежда необичайно спокойно. Сняг покрива земята, а дроздове и червеношийки весело подскачат. Дърветата блестят в празничния си блясък, но отсъствието на голямото човече, което раздава подаръците, се усеща силно. То е изчезнало без следа. Гувернантката Сюзън трябва да го намери преди утрото; в противен случай слънцето няма да изгрее. За съжаление, помощниците й не са много полезни – един гарван с интерес към очните ябълки, Смърт на плъховете и... богът на махмурлука.

Като добавка към всичко това, се оказва, че някой все пак минава през комините за да остави подаръци. Този път обаче вместо остра коса носи чувал със себе си и гласът му звучи познато: "ХО! ХО! ХО!.."
Както казват възрастните: "В такава нощ не е лошо човек да има очи дори и на гърба."