Обетът на седмината

Въздухът бе горещ и влажен, а Сейлан усещаше, че не може да диша. Приближи ухо до вратата и се заслуша в звуците от отсрещната страна. Първоначално нищо не долови, но след това чу тежко мърморене и примляскване. Наистина късметът я беше напуснал този ден. Тя успя да проникне в замъка, облечена като прислужница. Едва направила няколко крачки, бърза жена й хвърли парцал и кофа с мръсна вода, заповядвайки ѝ да измие пода. Сейлан прекара почти два часа в почистването на огромна зала. Нямаше избор - предпочиташе да работи вместо да бъде разкрита и утрото ѝ да настигне обесена на дърво. Добре че беше съставила убедителен разказ за своята самоличност и кой е заменян от нея; освен това нямаше много въпроси към нея. Когато най-накрая успя да се освободи, избра един пуст коридор и тръгна по него с надежда тайно да достигне северното стълбище…