Тетрамерон. Историите на Соледад

С произведението „Тетрамерон“ Сомоса почита устната традиция на разказването, напомняйки ни за класически примери като „Хиляда и една нощ“ и „Декамерон“. Тази творба е изпълнена с символика и представлява четиригласна структура, която преминава от история в история, подобно на китайски кутии едновременно вложени една в друга, което предполага безкрайност - един разказ "завинаги". Готическият текст съчетава красота и бруталност по испански начин; той е истински карнавалыен спектакъл на въображението, който се движи през лабиринти на напрежение. Въпреки видимата си разнообразие, всичко е свързано с концепцията за загуба на невинността – преходът от детството към зрелостта. Според автора романът разглежда всяка ключова стъпка в живота ни, промяна, която неизменно идва със загубата на част от предишното ни Аз. Това важи особено за петия герой – дванайсетгодишната Соледад. Тя попада сред четиримата разказвачи в период на самота между два свята (думата soledad означава самота) и чрез техните истории постепенно губи частица от идентичността си. В крайна сметка обаче тя успява да се изправи с невероятна сила пред неразрешимите загадки на живота.