Итанесиес

„Живея в такова далечно бъдеще, че то ми изглежда като минало - остаряло и избледняло.“
С. Кржижановски, „Работни бележници“

Подобно на Лесков, Кржижановски е смятан за „незабелязания гений“, сравняван с именити автори като Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Неговото творчество става известно едва четиридесет години след кончината му, но той винаги е бил убеден в предназначението си да бъде писател. В неговата философия относно условността се открояват две основни идеи: променливостта на историята и осезаемото присъствие на човека в нея. Леко отклонение от обичайния път би могло да го срещне с известните фигури на европейската култура през 20-ти век, които тогава творят в Париж - Модилиани, Пикасо, Аполинер и Бретон. Вероятно анонимността му по онова време го спасява от вечна забрава, каквато често спохожда творци изпреварили времето си.

В неговата биография са запазени оскъдни факти, които дават свобода на въображението. Първоначално прозата му е динамична и разпиляна сред разнообразие от теми и стилове. Той остава затворен и дистанциран спрямо съвремието си - типично за големите художници. С дълбок усет към музикалната красота е пристрастен към произведенията на Бетовен и Шопен; още в гимназията попада под влиянието на Кантовата „Критика на чистия разум“. По-късно намира верен приятел в Шекспирово творчество - спасител от метафизичния призрак на Кант.

Тази книга съдържа шест разказа и две новели наситени с експериментален реализъм, философска фантастика и антиутопии. Темите включват пространството (‘Квадратурин‘), където хората живеят стегнато - „хем тясно хем нещастно“ - както и предимствата на пустотата пред празнотата. Човекът страдащ от ограничено пространство от 8 квадратни метра мечтае за безкрайност със страх тя да не се окаже пуста; човекът обсебен от вещите си не вижда света около себе си трябва да ги остави зад гърба си - да вземе окъсания книгоразделител и да тръгне по мрачните улички във търсене вдъхновение за своите истории.

Авторът представя себе си като „фантазиращ съчинител“, който непрестанно преследва литературното вдъхновение; ако успее бързо да се качи върху литературния дилижанс поезията няма как да го настигне; ако постъпва джентълменски й освободи място ще остане изключително неизвестен с колекция ръчнописани материали при редактора означени "за връщане". Истинският талант умее балансира между това което получаваш или отдаваш.