Призракът на Александър Волф

В този роман Газданов демонстрира своята изключителна стилистика. Основната тема на произведението разглежда произхода на спомените.

Наративът е от гледната точка на белогвардеец, който открива чрез биографичен роман, че предполагаемата му жертва от войната – Александър Волф, всъщност е все още жив. Тази новина го разтресе дълбоко, подобно на чувството му към Елена. Оцелелият Волф се оказва безскрупулен в срещите си със смъртта и успява да очарова всички около себе си, без да се трогне от трагедиите, които предизвиква. Разказвачът има среща с издателя на романа и му споделя за инцидента с Волф; издателят с тъга коментира, че много хора биха били доволни ако той бе стрелял по-добре.

На 16 години през 1919 г., той участва в гражданската война като танкист в редиците на белогвардейците. След поражението им избягал със своята част от Крим до Истанбул и след това се установил в Шумен, където учи в специално създадена гимназия за руски бежанци и завършва средното си образование.

През 1923 г. става част от голямата група руски емигранти към Париж и влиза в числото на 50 хиляди руснаци там. В столицата работи първо като чистач на локомотиви, после механик при Ситроен и най-накрая - дълги години шофьор на нощно такси. Посещава лекции по литературознание, социология и икономика в Сорбоната.

Сред най-известните му творби са:

- "Вечер при Клер", 1929
- "Нощни пътища", 1941
- "Призракът на Александър Волф", 1948