Пътища в нощта

Гайто Газданов, роден през 1903 г. и починал през 1971 г., напуска Русия в началото на емигрантската вълна, породена от Октомврийската революция и Гражданската война. След години на странстване, които временно го свързват с България, той се установява във Франция. Там бързо утвърдил себе си като уникален писател с първите си разкази и романи. Неговата проза е получила висока оценка по време на живота му, а в края на ХХ век тя е преоткрита и му носи забавена, но напълно заслужена известност сред най-влиятелните фигури в руската литература.

Лирическият персонаж от романа "Пътища в нощта", шофьор на такси, ни повежда из парижките булеварди и улички от 30-те години на миналия век чрез лабиринтите на своите спомени и кръстопътя между множество чужди съдби. Той играе ролята както на наблюдател, така и участник или разказвач; рисува сложния и противоречив портрет на града, който след редица исторически събития става нещо като нов Вавилон. През погледа му — привидно безпристрастен обаче дълбоко ангажиран — пред читателя оживяват различни персонажи от всякакви националности; главно представители на руското емигрантство с техния почти апокалиптичен зловещ свят: проститутки, бездомници, сутеньори - "бивши хора" с объркани животи – странни или комични фигури; отблъскващи или внушаващи съжаление. Всички те са дълбоко самотни в своите обсесии, екзистенциални търсения и вътрешна несигурност или тотална резигнация.