Избрано: Иван Методиев /м.к.

Поезията на Иван Методиев неизменно предизвиква желанието да бъде наречена "философска", и това определение е точно, но същевременно рисково, тъй като може да доведе до неправилно разбиране на поета. Неговата поезия не притежава философски характер заради своята "ерудитска", "александрийска" или коментаторска природа, а защото е "незабележимо сентенционална". Образите в творбите му не са плод на предварително зададена философия; те сякаш искат сами да бъдат завършени с философски въпрос: „Бог несъмнено ни шепне чрез дъжда, но какво?“, пита стихотворението със същото име от сборника „Време и нищо“. То показва, че “философското” у Методиев се изразява не в разглеждането на теми, а в говоренето на самите предмети през тяхното мълчание – мълчание, което копнее за изразяване. Но Методиев осъзнава много добре, че вещите не говорят сами по себе си; те биват вдъхновявани от поетите. Смисълът не лежи само в самите "вещи", а възниква в нашия диалог с тях - диалог, при който думите ни трябва да подчертават смисъла им и да слушат внимателно.