Избрано: Иван Методиев /тв.к.

Поезията на Иван Методиев силно предизвиква желанието да бъде наречена "философска", и това определение е вярно, но също така рисковано, тъй като може да доведе до погрешни представи за автора. Поетичните творби на Методиев не са философски поради своята "ерудитска", "александрийска" или коментаторска природа, а защото притежават "незабележима сентенционалност". Образите в неговата поезия не произлизат от предварително зададена философия; те сами искат да бъдат завършени с философски въпроси. Например, в стихотворението със заглавие "Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?" от сборника "Време и нищо", се поставя въпросът за същността на божественото послание. Философското у Методиев не се изразява чрез анализирането на явленията, а в самия глас на вещите в тяхното мълчание – мълчание, което настоява да бъде чут. Авторът осъзнава добре, че предметите сами по себе си не говорят; те получават слово благодарение на поетите. Смисълът не лежи единствено в самите обекти; той възниква във взаимодействието между нас и тях – диалог, при който нашият език трябва да подчертава значението им вместо да го затъмнява и да се вслушват внимателно в техния смисъл." Светлозар Игов