Посмъртна изповед/Денчо Знеполски

Спомените на Денчо Знеполски не са записани от него самия, а са произнесени и разказвани спонтанно в различни ситуации. Магнетофонната лента е съхранила негови изказвания през повече от две десетилетия – официални доклади, приветствени и съболезнователни речи, както и лични размисли пред студенти и работници. Той е водил обикновени разговори по време на хранене или в градината, което допринася за разнообразния стил на текста.

Неговото слово често е било просто, но дълбоко искрено – отражение на честен човек без хитри замисли. В спомените му имената не са много, но той високо цени хората около себе си; вероятно рисуваше ситуациите с големи щрихи или просто бързаше - остава само да предполагаме... Денчо беше истински трънчанин и се гордееше с това.
Мария Знеполска