Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.1

Христо Цанков-Дерижан е един от значимите български автори, които полагат основите на литературата след освобождението. Той е роден в Габрово през 1888 г. и още в юношеските си години показва интерес към литературата - като ученик в Пловдив редактира "Ученически труд", а по-късно, докато учи в София, работи за хумористичния вестник "Порой". Под влияние на руските демократични писатели и творчеството на Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан осъзнава важността на връзката между писателската дейност и народните нужди. Работи като артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководи отделение по труда в Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и е главен редактор на списанията "Семейство" и "Земя". Неговото творчество е разнообразно и обширно; той се утвърдил като опитен редактор и публицист. Произведенията му включват стихотворения, разкази, повести, романи, критики; освен това съставя антологии и превежда японска поезия с книгата "Пеперуди. Японска лирика" (1919) и „Песен за камбаната“ от Фридрих Шилер (1924). В своята поезия той следва традицията на Вазов, а белетристиката му носи автобиографични черти и разкрива аспекти от обществения живот у нас. В критическите си произведения “Моите познайници” – литературни портрети на 16 български автори, както и “Певецът на селото”, където разглежда живота й делото на Цанко Церковски , ярко се проявява неговото активно обществено чувство плюс чувството за отговорност спрямо съдбите на народа.