Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.2

Христо Цанков-Дерижан е един от българските творци, които полагат основите на литературата след освобождението. Роден през 1888 г. в Габрово, той още в младежките си години показва интерес към литературната дейност - като ученик в Пловдив редактира "Ученически труд", а по-късно, докато учи в София, се занимава с хумористичния вестник "Порой". Под влиянието на руски демократични писатели и вдъхновен от работата на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан осъзнава важността на връзката между писателското дело и интересите на народа. Той заема различни позиции: артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководител на отделение при Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и главен редактор на списания като "Семейство" и вестник "Земя". Неговото творчество е разнообразно и обширно; той проявява талант не само като редактор и публицист, но също така пише стихотворения, разкази, повести, романи и критика. Освен това подготвя антологии и сборници с произведения от японски автори – например „Пеперуди. Японска лирика“ (1919) и преводът му на „Песен за камбаната“ от Фридрих Шилер (1924). В своята поезия следва традицията зададена от Вазов; белетристичните му произведения съдържат автобиографични мотиви наред с отражение върху социалния живот в България. Чрез критическите си есета „Моите познайници“, където представя портрети на 16 български писатели, както и „Певец на селото“, посветено на живота 및 делото нa Цанко Церковски, ясно се вижда обществената ангажираност và чувствителността na автора спрямо съдбата nа народа.