Реймънд Чандлър: Пълна колекция разкази Т.1

В петтомната поредица, издадена от ИК "Унискорп", се представя известният писател и създател на Филип Марлоу – Реймънд Чандлър, който предлага множество интересни изненади.

Първият том съдържа разкази като: "Бей Сити блус", "Удавницата", "Убиец в дъжда", "Нефритената огърлица" и "Запознанство на Нун Стрий". За почитателите на криминалния жанр е включен непубликуван текст, в който Чандлър споделя своите размисли относно писането на детективски истории.

Има вероятност някой любител на книгите да реши да разгледа архивите на евтината криминална литература от края на 20-те и началото на 30-те години. Този човек трябва да притежава остро аналитично мислене, за да открие как популярните криминални произведения са преминали през трансформацията си – от стилна проза до по-диви форми. Повечето нискокачествени публикации не са имали намерение да достигнат до бъдещето и много от тях вероятно вече са придобили мрачнокафяв оттенък. Нужно е истинско умение, за да игнорираш провокативните корици и тривиалните заглавия с реклами, които затрудняват четенето; именно така може да се открие силата зад този вид творчество.

Смятам обаче, че причината за въздействието на тези разкази не е само насилието или многобройните трупове. Не бих казал също така, че това е резултатът от изящната словесност - всякакви опити за подобно нещо биха били безмилостно цензурирани. Липсваше оригиналност както в сюжетите, така и в героите; повечето сюжети бяха напълно стандартни а персонажите – примитивни архетипи. Вероятността лежеше в способността им да предават атмосферата на страх; техните герои живееха в един объркан свят още преди атомната бомба – цивилизацията бе намерила начини сами себе си да унищожава и ги използваше с ентусиазъм подобен на този у гангстер с нов автоматичен пистолет.

Законът беше манипулиран заради властта и печалбата; улиците носеха повече тъга от нощното време. Криминалният разказ оставаше жесток по отношение мотивите си , но не беше циничен във въздействието си или техниката му - малко критици го оценяваха правилно тогава.
Обикновеният критик рядко забелязва значимостта при самото начало - той започва анализ след като тя вече е станала част от историята.

Основното чувство при типичния криминален роман винаги е било убеждението, че убийството ще бъде разрешено и правосъдието ще триумфира; технически погледнато всичко останало освен финала остава второстепенно. Важно бе само развръзката – тя оправдаваше всичко друго.
От друга страна при историите като тези публикувани под марката „Черната маска“ акцентът пада върху сценариете вместо сюжета - добрата интрига ражда добри сцени.
Тези от нас които пишехме такива истории имахме сходства с филмовите творци: когато пристигнах първо в Холивуд един проницателен продуцент ми каза колко трудно би било адаптирането им към киното понеже основното значение идва точно там където настъпват разкритията — което траело едновременно кратко време докато зрителят най-вероятно вече достига до шапката си… Но той грешеше защото гледаше ситуацията неправилно...