Птиците идват да умрат в Перу

„Нямаше преднамереност от моя страна: докато създавах тези истории, си мислех, че просто се наслаждавам на процеса на разказване. Само когато повторно прочетох сборника, осъзнах единството в неговото вдъхновение: моите лични демони отново ми попречиха да си взема почивка. На пръв поглед ироничният и весел стил не може да заблуди никого: човешкото същество като явление продължава да ме изумява и да ме поставя между надеждата за някаква биологична революция или просто за друга форма на революция.” - Ромен Гари

Филмът "Птиците идват да умират в Перу", с участието на Джийн Сийбърг (съпругата на Гари, която се самоубива година преди него), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, предизвиква противоречия във Франция.
„Първият сценарий, който ще напишеш и сам режисираш през 1968 г., е адаптация по „Птиците идват да умират в Перу“ с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинотворецът не достига до статуса на демиург дори повече от писателя? Във всеки случай невероятната способност да манипулираш истински тела и души разкрива най-садистичните ти наклонности. Не си нито първият, нито единственият режисьор, каращ Джийн да играе подобен тип роли; обаче дори най-благожелателните критици смятат „Птиците“ за непоносимо безпристойни.“ (Нанси Хюстън, Надгробен камък за Ромен Гари)

„Филмът постигна рекордни успехи в Париж. Той разглежда една безчувствена любов – ритуален танц около съдбата на фригидна жена търсеща мъж, който може да я пробуди; периодично изпадаща в кризи на нимфомания. Шокиращо е! Разказът и работата на Гари по филма са впечатляващи. Ужасявах се при идеята за работа с него – желаех той да избере друга актриса. В крайна сметка обаче резултатът е добър филм; той е много чувствителен режисьор и надявам се пак да имаме възможност за сътрудничество.” - Джийн Сибърг