Скитащи записки

Тези произведения са създавани, писани и оформяни по време на пътувания – в атмосферата на индийските гари, в африкански кафенета и по френските и испанските маршрути към Сантяго де Компостела. В сборника се включват множество страници с размишления относно културата и политиката (включително спомена за екзекуцията на Саддам Хюсеин). За читателите, които не са запознати с темата, особено интересен би бил послеписът към „Марокански бележки“, който разглежда процеса на ислямизация през вековете и отношенията между арабските племена и християнска Европа.

Пред нас стои човек-пътешественик: „Разкривачът на пътища никога не може да бъде спокоен, тъй като тялото му е напоено със слънцето и вятъра от пътя; кожата му носи следите от маршрутите, по които е преминал.“

Професор дфн Георги Каприев коментира сборника: „От привидно маловажни детайли Драгоев извлича основополагащи анализи – философски, теологични и геополитически. Той проучва характерното и уникалното при местните хора и техните жизнени ситуации, за да изведе дълбочината и границите им – онова качество, което прави човека истински човек. По този начин той въвлече своя читател в тези размисли. „Скитащи записки“ на Иван Драгоев е забележителен текст, който българската образована аудитория заслужава.“