Трънски разкази. Балканска сюита

Какво те е накарало, момче, да търсиш вълчи истории и стари разкази? Едно нещо знам – там, където Господ е оставил следа, животът се е захванал и мъката също. На бурените расте безкрайната черна скръб, която измъчва хората и ги погубва.

Такъв е животът – мислиш, че го контролираш като записваш всичко в тефтер, а той ти нанася удари с тежестта си като стар кръчмар; влачиш го по въже – краката му закачат земята и те теглят назад като упорито магаре; ласкае те като жена и гледа право в очите ти, но отзад фуста за друг повдигната. Животът, миличък мой, е хитроумен – докато си млад двамата се смеете заедно, но щом остареш оставаш сам да плачеш. От детството до смъртта фитилчето ти гори непрекъснато; обаче кога ще свърши тази светлина никой не знае - дали ще промениш света или просто фитила ще каже "пфф" и ще се провалиш. Ако си истински мъж на място през целия си живот сам ще палиш своите фитили; но ако сърцето ти не гори силно – дори да бъдеш най-успешния човек или богаташ – все едно каквото имаш няма значение!