Трънски разкази. Балканска сюита

Какво те е накарало, момче, да търсиш вълчи съдби и да се ровиш в стари легенди? Знам само едно – там, където Господ е оставил следа, животът се е хванал и с него мизерията. Пустата черна болка обгръща хората като бурен и ги задушава дори от корена.

Такъв е животът – изглежда сякаш го контролираш, но той те удря тежко като стар кръчмар; влачиш го по въже, а то все пак затъва в земята и те дърпа назад като непокорно магаре. Ласкае те подобно на жена и ти гледа право в очите, но под полата си вече има друг. Животът, миличък мой, е хитроумен – докато си млад двамата се смеете заедно, но щом остарееш оставаш сам да плачеш. От детството до смъртта фитилчето ти гори непрекъснато; колкото ще гори – не знаем дали светлината му ще осветли света или просто барутът ще експлодира и всичко ще свърши бързо. Ако си истински мъж на мястото си през целия си живот сам трябва да разпалваш своите фитили; обаче ако сърцето ти не пламти - каквито богатства да имаш или какъвто опит да натрупаш - винаги могат да дойдат лоши времена!