Докато лежах и умирах

„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от обширния романен корпус на Уилям Фокнър, която досега не е била представяна на българските читатели.

Четирите романа от златната ера на Фокнър - „Врява и безумство” (1929), „Докато лежах и умирах” (1930), „Светлина през август” (1932) и „Авесаломе, Авесаломе!” (1936) – са сред най-забележителните произведения в американската литература и именно те утвърдиха позицията на Фокнър като един от великите писатели в световната модерна класика.

„Докато лежах и умирах“ представлява епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из въображаемата вселена на Фокнър, известна като Йокнапатофа. Семейство от беден земеделец, който обработва памукови ниви в забравеното селско южно население, тръгва по пътя да изпълни обещание, което смятат за свещено задължение пред Бога и хората. След това се надяват да се върнат безопасно вкъщи. Но самото пътуване се превръща в бурна одисея с борби срещу природните стихии, човешките тайни, житейските перипетии и униженията.